Има ли правилен психологически профил за хората, работещи
от разстояние?
Личността е фактор, но не най-важният
Нашето проучване предлага четири основни аспекта, които трябва да се
вземат предвид в политиките и програмите за работа от разстояние:
-
Дейността, която работещите от разстояние ще трябва да извършват, и дали
работата от разстояние е най-доброто средтво.
-
Oрганизационният контекст; би било неразумно да се въвежда работа от разстояние
на обща основание в организация, която все още не е въвела успешно ползването
на електронна мрежа (електронна поща, online дискусии, електронно табло
за обяви, online библиотеки и т.н.) или в организация, където управленският
подход е бюрократичен или строго йерархичен. Работата от разстояние е подходяща
там, където активно се прилага работа в мрежа, където работниците имат
власт да действат и мислят сами, където се гледат резултатите, а не присъствието
на работното място.
-
Условията в дома/семейството; например, би било трудно да се работи ефективно
от дома, ако задачата изисква пълна концентрация, а в апартамента има малки
деца, шумни съседи и тънки стени.
-
Личността на индивида, неговият опит и предпочитания; вероятно един млад,
несемеен човек ще предпочете да пътува до шумния офис в центъра, където
има повече възможности за социализация и нови контакти, вместо да работи
от къщи в някое тихо предградие. От друга страна, един по-възрастен и улегнал
човек със щастливо семейство би предпочел да работи от къщи, за да си е
у дома рано привечер, вместо да е все още на път.
Кога личността има значение?
Очевидно въпросът за личността и психологичния профил е част от последната
точка, тази касаеща индивида. Дори всички други фактори да сочат, че работата
от разстояние е подходяща, все пак съществуват някои типове хора, за които
работата от разстояние би била неуместна. Ето няколко примера:
-
Ако не е надзиравана, работата от дома предполага, че човек трябва да си
налага самодисциплина (или поне самоуправление), за да свърши определено
количество и качество работа и да постигне добри резултати. За някои хора
това е проблем и реагират по-добре на ясното разграничаване между работна
среда и домашна среда/свободно време, което дава работата в офиса под надзора
на работодателя.
-
Ако работата няма ясно определена крайна цел, някои хора реагират на неструктурираната
домашна работна среда като се превръщат в работохолици - трудно им е да
"изключат" и имат нужда от външно наложени ограничения като “работно време”,
които да им помогнат да направят прехода между работно време и свободно
време.
-
Ако работата не изисква постоянни контакти с други хора (по телефон, електронна
поща, видео и др. средства), някои хора се чувстват самотни или изолирани,
когато работят сами вкъщи за дълги периоди от време; имат нужда от суетнята
на офиса, дори само като фон за работата.
Както става ясно от тези примери, това са строго персонални въпроси. Във
всяка от посочените три ситуации някой може да намери предимство в работата
от разстояние точно там, където за друг би бил проблема:
-
Някои хора се концентрират по-лесно, ако ги няма отвличащите вниманието
елементи на шумния офис, докато на други забързаната суетня на офиса им
действа като импулс за работа.
-
Някои хора постигат оптимални резултати, когато могат да работят по време,
което на тях лично им е най-удобно - рано сутрин или късно вечер вместо
от 9 до 5, докато други имат нужда от външно наложеното работно време за
започнат и да свършат да работят.
-
Някои хора високо ценят времето, което могат да спестят, ако не пътуват
всеки ден до работното място и обратно, докато други използват времето
за път да се пренастроят от режим на работа към режим на почивка.
Посочените фактори показват, че няма "правилен" и "неправилен" личностен
профил за работа от разстояние, а личността на индивида, неговата нагласа
и пр. могат да се разглеждат само в контекста на конкретната задача, домашни
условия и организационна среда.



Тази страница се поддържа от Катедра
Информационни Технологии, Факултет
по математика и информатика към СУ
"Свети Климент Охридски", България.
Страницата е разработена от Telework
Development Team, България, 1999.